Археологически Паметници: Долмени

При щателно проучване на обектите в района на с. Черничево се откри некропол от 7 долмена. Той се намира на 4 км югозападно от селото, в местността Хамбар дере. Мястото над кошарата се нарича Чукурски юрен, а височината – Църквището. В гъстата гора има много стърчащи, големи и малки каменни плочи. В западния край на поляната има нагъсто наредени обли камъни. Тази каменна площадка е свързана с некропола. Вероятно тук са извършвани ритуали, свързани с погребенията. Тя има размери 12 х 6м.

Долмени, с. Черничево

Долмен №1 се намира в най-южната част на некропола. От него са запазени три плочи: южната с размери 1 х 1,40 м, дебелина 5 см. На височина 0,60 м от земята е изрязан полукръгъл отвор с размери 1,60 х 1,40 м, а западната 2 х 1,40 м. Подът на камерата е покрит с каменни плочи. Покривната плоча е паднала встрани.

Долмен №2 се намира на 1 1 м северно от първия. Дължината на плочите е 1,60 м, 1,50 м, 0,80 м, височината 0,85 м. Гробната камера е с размери 1,60 м х 0,80 м; дълбочина 1,05 м.

Долмен №3 се намира на 5 м югоизточно от втория. Запазени са три плочи: южната има полукръгъл отвор с размери 0,35 х 0,40 м.

Долмен №4 се намира на 3 м западно от № 3. Запазени са плочите от източната и западната страна. Източната страна е от две плочи с размери 1,80 х 1,10 м; височина 0,80 м. Западната страна е също от 2 плочи с размери 1,70 х 0,90 м. Гробната камера е дълбока 1 м. До западната страна е легнала покривната плоча. Долмените се отнасят към VIII-V в пр.н.е. Наблизо е намерена колективна находка от бронзови монети на Маронея – IV в. пр.н.е.

Долмени, с. Черничево

Долмени, с. Черничево

Реклама

Археологически паметници: Тракийски Надгробни Могили

Амфора

Лампа, с. Звънарка

В период от близо десет века траките са оставили стотици надгробни могили, които са добре проучени.
Откритите в Крумовградско надгробни могили са заснети, но разкопки не са проведени. Тракийските надгробни могили при с. Звънарка са най-много в района. Най-голямата могила се намира до училището. Местността се нарича Гуля. Могилата е висока 3 м, а диаметърът на основата- 12 м. При направа на черен път за нивите на селото е разрушен североизточният и ъгъл. От източната страна на шосето местността се нарича Бакърджик. Тук се намират 5 по-малки могили. Диаметърът на основата им е от 8 до 12 м, а височината им е до 3 м. Всичките имат полусферична форма, а върховете им са слабо заоблени. Между могилите е мюсюлманското гробище на селото. Цялата площ е оградена с циментови колове и телена мрежа.
На 200 м северно от тези могили в горния край на село Овчари има голяма могила. Основата й е 15 м, а височината 5 м. На върха на могилата е израснало голямо дърво. В нивите до селото при реконструкцията на шосето за Крумовград е разрушен каменен зид с калов разтвор. При проучване на терена е намерена каменна колона, дълга 2,50 м и дебела 0,40 м. На същото място е намерен и каменен капител /публикуван за първи път в настоящия албум на стр. 2/

Тракийски надгробни могили, с. Аврен

Тахиметрична снимка на могила, с. Аврен

При селото се намират две надгробни могили. Първата е над селото, на висок връх, обрасъл с големи дървета. Местността се нарича Старото гробище. Най-високата част на върха е заета от полянка с елипсовидна форма. Могилата заема западната, най висока част. Основата на могилата е кръгла с размери 24 м в диаметър и височина 8 м. Преди 40 години могилата е разкопана. Изкопът представлява канал с дължина 25 м, изкопан в посока северозапад-югоизток. С него тя е разделена на три части. При разкопаването не е намерен погребален инвентар.
Втората могила се намира на 3 км северно от селото. Местността се нарича Селището или Юртата, а самата могила – Чуката. През Средновековието по цялата й повърхност са изкопали гробове, от които на места са останали отделни камъни. Могилата има диаметър 25 м, измерен при основата й, и височина 6 м.
При полска работа от средновековните гробове са намирани стъклени и бронзови накити.

Археологически Паметници: Тракийски Скални Гробници

Гробница, с. Татул

Гробница, с. Равен

Други уникални паметници на тракийската култура са скалните гробници. Те са изсечени в ниската част на голяма скала. Поради куполообразната им вътрешна форма населението ги нарича Каменен хамбар. Входът обикновено има елипсовидна форма. Той е бил затварян с издълбана по очертанията каменна плоча, след което е затрупван с камъни и пръст. В откритите гробници не е намерен погребален инвентар. Гробницата при с. Равен се намира на 150 м южно от селото. Скалата, в която е изсечена, доминира над околния терен. Отвътре гробницата има полусферична форма. Основата е с размери 2,30 х 1,80 м, Височина 1,65 м. Входът е обърнат към изток. Той има форма на елипса /или правоъгълник със заоблени краища/. Ширината е 1,10 м, а височината 1,45 м. Около отвора е издълбан жлеб за легло на плочата, която го е затваряла. В единия край на гробната камера е издълбано ложе с ширина 0,40 м и дължина 0,90 м.
Втората гробница се намира на 4 км източно от селото. Местността се нарича Дере на шумата. Наблизо е местността Големите деца, където има скални ниши. Гробницата е издълбана в голям скален масив. Гробната камера има полусферична форма. Основата е елипсовидна с размери 2 х 1,20 м, височина 1,60 м. Отворът е обърнат към югоизток. Той има правоъгълна форма с размери 1,25 х 0,45 м.
В землището на селото е имало и тpeтa гробница, която е била разрушена.

Археологически Паметници: Тракийски Скални Ниши

Скални ниши, с. Вранско

През периода 1972 – 1976 година са проучени всички известни досега тракийски скални ниши. Те са издълбани в най-високата , недостъпна част на скални масиви или отделни скали, доминиращи над околния терен. Направени са от различни хора в различно време. Това впечатление се създава от различието им както в големината, така и във формата и начина на издълбаване.
По форма нишите се разделят на три основни групи; трапецовидни -съставляващи 80% от всички ниши, правоъгълни- 15%, и елипсовидни- 5%. Трапецовидните имат сьщо разнообразие както по отношение на големината си, така и по съотношението на едната страна към другата. Долната страна на трапеца е по-голяма от горната. Големите ниши са с размери: височина от 45 до 60 см, ширина от 15 до 30 см. Малките ниши са с размери: височина до 25 см, ширина до 15 см. Нишите са дълбоки по 3 – 5 см, някои – до 12 см. Още е дискусионен въпросът за тяхното предназначение. По всяка вероятност те са култови, а не погребални съоръжения.

Скални ниши при с. Вранско

Скални ниши, Вранско

Първото скално светилище с ниши се намира на 150м югозападно от пpauсторическото селище. Рекичката, която се влива в р. Крумовица и цялата долина се наричат Топ дере. Нишите са 18 на брой, от които 16 са трапецовидни и 2 елипсовидни. Те са издълбани в три реда. Второто скално светилище с ниши се намира над р. Крумовица /след моста/ в скалния масив Иран тепе. Острият камък, в който са издълбани, се нарича Бял камък. Нишите са 24 на брой, разположени в три реда.

Скални ниши при с. Поточница

Скални ниши, с. Поточница

На 4 км югозападно от с.Поточница, над махала Бобалар, има тракийски скални ниши. Мястото над светилището се нарича Дере Бобалар, нивите до него Хошкадам, а високият като кораб камък се нарича Ятак кая, върхът източно от него-Сулджек, а южно – Бакарджик. От югозападната страна на скалата са издълбани 39 ниши, разположени в пет реда: на първия- 3 ниши, на втория- 14 ниши, на третия- 7 ниши, на четвъртия- 7 и на петия- 8. Нишите са предимно трапецовидни с плитък релеф. В нивите под светилището има много парчета от глинени съдове, с тъмносив цвят. По тях е нанесена с врязване украса, състояща се от меандри, кръгчета, спирали и др. При изваждане на камъни за строеж са разрушили скална гробница.

Скални ниши, с. Равен

Скални ниши, с. Равен

На 6 км източно от селото в скалните масиви, наречени Скалните деца /Големите деца/ има издълбани 24 ниши. В първия скален масив има 11 ниши: 4 са издълбани в южната страна, а 7 в източната. Във втория скален масив има 5 ниши в два реда. Третият скален масив има 3 ниши в единия ред. Четвъртият има две неясни очертания, а петият има 3 ниши в един ред.
На 50м от тях има скална еднокаменна гробница.

Скални ниши, с. Татул

Нишите са издълбани в отвесни скали, намиращи се на 300м западно от тракийското светилище. Те са 7 на брой, разположени в два реда.

Скални ниши, с. Неофит Бозвелиево

Нишите са издълбани в скала висока 8м, намираща се на 100м южно над селото. Те са 11 на брой, разположени в два реда. Долният ред е на 2м от земята и позволява да се извърши наблюдение за начина на издълбаването им. То е ставало с желязно длето, което е оставило ивици във вертикална посока с лек наклон в долната част наляво.

Скални ниши, с. Странжево

Скални ниши, с. Странжево

На 4 км югозападно от селото, на стръмен скат срещу моста за Хасково, са издълбани към 80 ниши, разположени в пет реда. Скалата се нарича Кован кая, а срещу нея- Саръкая. Нишите са предимно трапецовидни по форма. Разстоянието между отделните ниши е 35-40 см. В същия район е имало две скални гробници, които са вздривени и едната е запазена- Попмартиновата дупка. В нивите близо до селото са намирани малки глинени съдчета, вероятно от разрушена тракийска надгробна могила.

Археологически Паметници: Тракийски Светилища

Светилището при с. Ручей

Тези паметници на тракийската култура са все още недостатъчно проучени. Траките се използвали за култови цели високи, издигащи се над околния терен скални масиви или отделни скали. Едната страна на скалата е заравнена и приспособена за поставяне на оброчни плочи, бронзови, каменни или глинени фигури, глинени съдове.

Други светилища са представлявали сгради с кръгла или правоъгълна форма. Обикновено те са зидани с необработвани намъни, наредени един върху друг, без да е използван спойващ разтвор.

Светилище при с. Татул

Светилището при с. Татул се намира на 200м южно от селото. Скалният масив е наречен Каменна глава. За това светилище са направили съобщения Васил Миков и Иван Венедиков. То заема площ от 300м2. От юг и запад теренът е труднодостъпен. През Средновековието северната и западната страна са били преградени с каменна стена. Местността от юг се нарича Бостана, на запад – Джами дере, на север – Голямото дере. Главата е подложена на продължително обработване през различни периоди. Вероятно най-рано са направени полусферичната ниша и заравняването от запад и север. Гробниците, ако се има предвид, че са издълбани в посока изток-запад, по всяка вероятност са от Средновековието.

При проведените разкопки през 1976 и 1977г. е събран керамичен материал от ранните периоди- старожелязната епоха и античността, който е в съвсем малко количество.

В продължение на близо 20 години в нашата археологическа литература в научни и популярни списания се направиха съобщения за наличието на тракийско светилище на бога на слънцето /Сабазий или Аполон/ между селата Лимец и Ручей. Това светилище се намира на висок връх, наречен Черквата. Североизточно от махала Насуф олар, срещу нея – Али чауш маалеси, западно – Саи дере.

По описанията, направени в отделните публикации, и очертанията на терена се вижда, че светилището е имало кръгла форма. Неговите размери са: дължина на изкопа 1,8м, диаметър на кръга 18м.

Различават се отделни камъни наредени един върху друг, без да е използван спойващ разтвор.
През периода 1932-1938 година учителят в село Лимец, Стоян Русев е подложил на разкопаване целия терен. Намерените два фрагмента от бронзови плочи с изображение на Аполон, четири бронзови статуйки на тракийски конник и монети са предадени на музея в Казанлък.

Светилището при с. Малък Девесил
На височината над селото в развалините на антична постройка са намерени 4 бронзови статуйки на тракийски конник, две такива на Аполон и монети.

Тахиметрична снимка на светилището при с. РучейКапител

Капител

Археологически Паметници: Тракийски Селища и Крепости

Тракийска крепост, с. Орманлар

Проучени са няколко тракийски крепости, без да са проведени разкопки. Безспорно проучването на селищата ще ни обогати с ценни сведения за по-продължителен период.

Останки от тракийска крепост са открити в землището на с. Орманлар. Местността се нарича Църквището. Вероятно това име е запазено от построената през периода на Първата и Втората българска държавна църква. Тази крепост има форма на трапец с размери 115х110х85х35 метра. По средата на крепостта има натрупани в права линия камъни, с което тя е разделена на две части. В едната половина над земята се издига продълговат камък, почитан от местното население.

В землището на с. Обичник има две тракийски крепости. От натрупаните в кръг камъни се определя и формата на крепостите. Тя е кръгла, с диаметър 195 и 170 метра. Стените са зидани с необработени камъни, подредени един върху друг, без да е употребен спойващ разтвор.

На 150м северно над с. Метличка се намира крепост. Запазената стена в южната част на крепостта е от Средновековието. Северната стена е построена от необработени камъни, без да е употребен спойващ разтвор. Наблизо до тази стена има издълбани в скалата легла за три хромела.

Източната част от стената на крепостта при с. Секирка е от наредени един върху друг необработени камъни, без да е употребен спойващ разтвор. Намерени са фрагменти от глинени съдове от старожелязната епоха. При разрушаване на гробница са намерени меден котел, няколко малки глинени амфорки и бронзова фигурка на конник.

При проучването на терена са открити няколко тракийски селища. На 150м северозападно от с. Поточница, близо до каменната кариера са намерени фрагменти от старожелязната епоха.

Близо до р. Албасан, между крепостта и с. Метличка, са намирани фрагменти от подобна керамика и хромели.

В района на с. Храстово, на 200м източно от средновековната крепост, са извадени два питуса. В пръстта на същата нива има парчета от глинени съдове от старожелязната епоха. Наблизо се намира светилище.

В землището на с. Пчелояд при изкопаване на пръст за запълване площадката на близката телевизионна кула са събрани парчета от амфорки.

В нивата, намираща се до тракийското светилище при с. Лимец има много фрагменти от глинени съдове от старожелязната епоха и от по-късни периоди.

От намерената керамика на 200м източно от крепостта при с. Татул е видяно, че тук е имало тракийско селище.

Глинени амфори

Наблизо са запазени скални ниши, скална гробница и светилище. Глинените съдове са работени на ръка. Те са направени от недобре пречистена глина, примесена с едри песъчинки. Изпичането на съдовете е ставало на умерен огън, поради което имат тъмносив и черен цвят. По форма те са двойно конусовидни, сферични,крушовидни.Това са глинени чаши, кани, урни и амфори. По повърхността им е нанесена украса с острие във формата на спирали, кръгчета, триъгълници.

Археологически Паметници: Първи Обитатели

Неолитен Съд

Първото праисторическо селище, което беше проучено е в землището на с. Вранско. То заема пространството от моста go село Горна кула, шосето за Момчилград, река Крумовица, до стопанската постройка на ТКЗС. Местността се нарича Керемид чели. Това име идва от голямото количество начупени глинени съдове, които се намират по повърхността на нивите. Намерени са още каменни хавани /инв. № 12/, две каменни чукалки /№ 359 и 188/, кремъчни остриета. Събраният материал се отнася към културата Караново II / среден неолит – 5-то хилядолетие пр. н. е./

Вероятно тук е имало селищна могила,която от многото разораване е заравнена с околния терен. Селището има форма на елипса с размери 120 х 230м. Височината измерена откъм река Крумовица, е 4 – 6 м.

Второто селище от същата епоха се намира от другата страна на пътя, близо до моста. По повърхността са намерени две каменни теслички /инв.№ 83 и 156/, кремъчни остриета / № 5 и 6/ и същата керамика. На 150м южно от селището има скални ниши и разрушена скална гробница.

На 2 км северно от второто селище, на отвесния скат на Иран тепе са издълбани подобни скални ниши. В центъра на Крумовград, при строеж на жилищен блок, се откри праисторическо селище. Основите на жилищния блок бяха излети, поради което проучването се ограничи само със събиране на изкопаните материали и уточняване района на селището.

Култов Предмет

Пълното проучване на праисторическото селище в Крумовград се реализира през 1974 година при откриване на археологически материали на 300м южно от първото място.

Първи съобщения за селището направиха Петър Детев от Археологическия музей в Пловдив и сътрудници на Окръжния исторически музей в Кърджали.

Разкопки се проведоха под ръководството на Кънчо Кънчев от Археологическия институт – София, с участие на Михаил Чохаджиев от Кърджали. Проучващите обекта имаха възможност да открият и документират подове на жилища, основи и стени на пещи. Събраният богат материал от глинени съдове ни запознава с техниката на изработването им. Те са направени на ръка . Украсени са с бяла паста в най-разнообразни геометрични мотиви. Намерените фрагменти от култови предмети, направени от камък, глина и кост, ни дават възможност да се запознаем с религиозните традиции и духовните възможности на първите обитатели.

Наличието на хромели, глинени пещи, както и костният материал на различни домашни животни илюстрират живота на местното население, занимаващо се със земеделие и скотовъдство.

Археологически Паметници: Въведение

Иван Балкански, ДИ „Септември“

Крумовградско заема централната част на северните склонове на Източните Родопи. Тук са планинските вериги Мъгленика, Стръмен рид и Иран тепе. Река Крумовица е десен приток на Арда. Нейната долина е естествен и пряк път към южните склонове на Източните Родопи и Беломорието. Много селища, погребални съоръжения, култови места и сгради, както и охраняващите пътя тракийски и средновековни крепости са свидетелство за интензивен и продължителен живот на местното население.

Първите проучвания и публикации са от времето на тридесетте години на нашето столетие. При строеж на обществени и частни сгради в центъра на града са разкрити основи на крепостни стени. През 1939 г. Иван Велков прави първото научно съобщение за това откритие. За същото съобщава и Павел Делирадев. Постоянните наблюдения през последните десет години ги потвърдиха. През периода 1931-1939 година учители и служители са извършили разкопавания на обекти като находките са предавали на музеите в Казанлък, Пловдив, Хасково и София. Подробни публикации е направил проф. Тодор Герасимов. Той ни съобщава за светилища и монетни находки в селата Ручей, Лимец, Голям Девесил, Малък Девесил и др. Скалните гробници са публикувани от Васил Миков и Иван

Проучванията на селищната могила в центъра на града под ръководството на Кънчо Кънчев от Археологическия институт – София, с участието на Михаил Чохаджиев от Окръжния исторически музей – Кърджали, обогати този край с фактически материали за живота на първите му обитатели. Наблюдения и съобщения по тази тема е направил и Петър Детев от Археологическия музей – Пловдив.

Средновековните обекти са проучени през последните шест години. Под ръководството на проф. Стамен Михайлов в рамките на Родопската експедиция се извършиха разкопки на средновековната крепост при с. Татул и некропола при същото село. Средновековният некропол В с. Нановица е проучен от Живка Въжарова от Археологическия институт при БАН – София.

С помощта на кръжока „Млад археолог“, създаден от средношколци от училищата В Кърджали, са посетени всички тракийски и средновековни обекти. На терена е направено проучване и са съставени тахиметрични снимки.

През последните три години с помощта на уредника на музея в Крумовград Иван Делиагов бяха проучени средновековните обекти около с. Звънарка, Луличка и др. В резултат на проучванията, проведените разкопки и извършената събирателска работа е уреден богат градски музей, открит през 1971 година.

Крумовград – Археологически Паметници

Вкъщи в библиотеката открих една стара книжка на Иван Балкнаски, „Крумовград- Археологически Паметници“. Книжката е малка с има-няма 50 страници, издадена през 1978 г. През свободното си време ще я сканирам и ще публикувам съдържанието и в блога, с цел да бъде достъпна за всички.

Hello Krumovgrad!

Привет на всички!