Археологически Паметници: Първи Обитатели

Неолитен Съд

Първото праисторическо селище, което беше проучено е в землището на с. Вранско. То заема пространството от моста go село Горна кула, шосето за Момчилград, река Крумовица, до стопанската постройка на ТКЗС. Местността се нарича Керемид чели. Това име идва от голямото количество начупени глинени съдове, които се намират по повърхността на нивите. Намерени са още каменни хавани /инв. № 12/, две каменни чукалки /№ 359 и 188/, кремъчни остриета. Събраният материал се отнася към културата Караново II / среден неолит – 5-то хилядолетие пр. н. е./

Вероятно тук е имало селищна могила,която от многото разораване е заравнена с околния терен. Селището има форма на елипса с размери 120 х 230м. Височината измерена откъм река Крумовица, е 4 – 6 м.

Второто селище от същата епоха се намира от другата страна на пътя, близо до моста. По повърхността са намерени две каменни теслички /инв.№ 83 и 156/, кремъчни остриета / № 5 и 6/ и същата керамика. На 150м южно от селището има скални ниши и разрушена скална гробница.

На 2 км северно от второто селище, на отвесния скат на Иран тепе са издълбани подобни скални ниши. В центъра на Крумовград, при строеж на жилищен блок, се откри праисторическо селище. Основите на жилищния блок бяха излети, поради което проучването се ограничи само със събиране на изкопаните материали и уточняване района на селището.

Култов Предмет

Пълното проучване на праисторическото селище в Крумовград се реализира през 1974 година при откриване на археологически материали на 300м южно от първото място.

Първи съобщения за селището направиха Петър Детев от Археологическия музей в Пловдив и сътрудници на Окръжния исторически музей в Кърджали.

Разкопки се проведоха под ръководството на Кънчо Кънчев от Археологическия институт – София, с участие на Михаил Чохаджиев от Кърджали. Проучващите обекта имаха възможност да открият и документират подове на жилища, основи и стени на пещи. Събраният богат материал от глинени съдове ни запознава с техниката на изработването им. Те са направени на ръка . Украсени са с бяла паста в най-разнообразни геометрични мотиви. Намерените фрагменти от култови предмети, направени от камък, глина и кост, ни дават възможност да се запознаем с религиозните традиции и духовните възможности на първите обитатели.

Наличието на хромели, глинени пещи, както и костният материал на различни домашни животни илюстрират живота на местното население, занимаващо се със земеделие и скотовъдство.

Реклама

Археологически Паметници: Въведение

Иван Балкански, ДИ „Септември“

Крумовградско заема централната част на северните склонове на Източните Родопи. Тук са планинските вериги Мъгленика, Стръмен рид и Иран тепе. Река Крумовица е десен приток на Арда. Нейната долина е естествен и пряк път към южните склонове на Източните Родопи и Беломорието. Много селища, погребални съоръжения, култови места и сгради, както и охраняващите пътя тракийски и средновековни крепости са свидетелство за интензивен и продължителен живот на местното население.

Първите проучвания и публикации са от времето на тридесетте години на нашето столетие. При строеж на обществени и частни сгради в центъра на града са разкрити основи на крепостни стени. През 1939 г. Иван Велков прави първото научно съобщение за това откритие. За същото съобщава и Павел Делирадев. Постоянните наблюдения през последните десет години ги потвърдиха. През периода 1931-1939 година учители и служители са извършили разкопавания на обекти като находките са предавали на музеите в Казанлък, Пловдив, Хасково и София. Подробни публикации е направил проф. Тодор Герасимов. Той ни съобщава за светилища и монетни находки в селата Ручей, Лимец, Голям Девесил, Малък Девесил и др. Скалните гробници са публикувани от Васил Миков и Иван

Проучванията на селищната могила в центъра на града под ръководството на Кънчо Кънчев от Археологическия институт – София, с участието на Михаил Чохаджиев от Окръжния исторически музей – Кърджали, обогати този край с фактически материали за живота на първите му обитатели. Наблюдения и съобщения по тази тема е направил и Петър Детев от Археологическия музей – Пловдив.

Средновековните обекти са проучени през последните шест години. Под ръководството на проф. Стамен Михайлов в рамките на Родопската експедиция се извършиха разкопки на средновековната крепост при с. Татул и некропола при същото село. Средновековният некропол В с. Нановица е проучен от Живка Въжарова от Археологическия институт при БАН – София.

С помощта на кръжока „Млад археолог“, създаден от средношколци от училищата В Кърджали, са посетени всички тракийски и средновековни обекти. На терена е направено проучване и са съставени тахиметрични снимки.

През последните три години с помощта на уредника на музея в Крумовград Иван Делиагов бяха проучени средновековните обекти около с. Звънарка, Луличка и др. В резултат на проучванията, проведените разкопки и извършената събирателска работа е уреден богат градски музей, открит през 1971 година.

Крумовград – Археологически Паметници

Вкъщи в библиотеката открих една стара книжка на Иван Балкнаски, „Крумовград- Археологически Паметници“. Книжката е малка с има-няма 50 страници, издадена през 1978 г. През свободното си време ще я сканирам и ще публикувам съдържанието и в блога, с цел да бъде достъпна за всички.

Hello Krumovgrad!

Привет на всички!