Археологически Паметници: Средновековна Крепост с. Пелин

Крепост, с. Пелин

Крепостта се намира на стръмен рид, носещ името Дженеве /Римски/ или Желю. Второто име според преданията е свързано с името на последния защитник Желю Войвода. Върхът северозападно се нарича Иран тепе. Крепостта има форма на трапец с размери: 65 х 120 х 75 х 63 м. Северната страна е непристъпна. Останалите три страни са били защитени с крепостна стена, която се очертава на терена по натрупаните камъни. В западната страна е запазена част от стената с дължина 12 м. Те е градена с добре обработени от лицевата страна ломени камъни, споени с бял хоросан. Вътрешността е запълнена с камъни, баластра и обилен хоросанов разтвор. По повърхността на терена са намерени медни корубести монети, фрагменти от средновековна керамика и няколко железни предмета. Под крепостта има извор, непресъхващ и през летните месеци. В нивите до селото при полска работа са разрушени гробове, на които камерите са оградени и покрити с каменни плочи. Те са били ориентирани в посока изток-запад. Намирани са стъклени и бронзови накити.

Тахиметрична снимка на крепостта при с. Пелин

Реклама

Археологически Паметници: Първи Обитатели

Неолитен Съд

Първото праисторическо селище, което беше проучено е в землището на с. Вранско. То заема пространството от моста go село Горна кула, шосето за Момчилград, река Крумовица, до стопанската постройка на ТКЗС. Местността се нарича Керемид чели. Това име идва от голямото количество начупени глинени съдове, които се намират по повърхността на нивите. Намерени са още каменни хавани /инв. № 12/, две каменни чукалки /№ 359 и 188/, кремъчни остриета. Събраният материал се отнася към културата Караново II / среден неолит – 5-то хилядолетие пр. н. е./

Вероятно тук е имало селищна могила,която от многото разораване е заравнена с околния терен. Селището има форма на елипса с размери 120 х 230м. Височината измерена откъм река Крумовица, е 4 – 6 м.

Второто селище от същата епоха се намира от другата страна на пътя, близо до моста. По повърхността са намерени две каменни теслички /инв.№ 83 и 156/, кремъчни остриета / № 5 и 6/ и същата керамика. На 150м южно от селището има скални ниши и разрушена скална гробница.

На 2 км северно от второто селище, на отвесния скат на Иран тепе са издълбани подобни скални ниши. В центъра на Крумовград, при строеж на жилищен блок, се откри праисторическо селище. Основите на жилищния блок бяха излети, поради което проучването се ограничи само със събиране на изкопаните материали и уточняване района на селището.

Култов Предмет

Пълното проучване на праисторическото селище в Крумовград се реализира през 1974 година при откриване на археологически материали на 300м южно от първото място.

Първи съобщения за селището направиха Петър Детев от Археологическия музей в Пловдив и сътрудници на Окръжния исторически музей в Кърджали.

Разкопки се проведоха под ръководството на Кънчо Кънчев от Археологическия институт – София, с участие на Михаил Чохаджиев от Кърджали. Проучващите обекта имаха възможност да открият и документират подове на жилища, основи и стени на пещи. Събраният богат материал от глинени съдове ни запознава с техниката на изработването им. Те са направени на ръка . Украсени са с бяла паста в най-разнообразни геометрични мотиви. Намерените фрагменти от култови предмети, направени от камък, глина и кост, ни дават възможност да се запознаем с религиозните традиции и духовните възможности на първите обитатели.

Наличието на хромели, глинени пещи, както и костният материал на различни домашни животни илюстрират живота на местното население, занимаващо се със земеделие и скотовъдство.